ВАРШАВА: БЪЛГАРО-ПОЛСКИ ДИАЛОЗИ В ЖИВОПИС

С тържество в своята галерия Българският културен институт във Варшава отбеляза Деня на независимостта – 22 септември. Приветствайки многобройните български и полски гости, директорът на БКИ-Варшава Калина Станчева подчерта важността на тази дата – на 22 септември 1908-ма васалното княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. И така 30 години след Освобождението и Берлинския договор, България се откъсва от орбитата на Османската империя. Високата порта и Великите сили признават официално българската независимост – една от най-старите държави в Европа се установява отново на световната карта. Обявяването на независимостта с прочитане на манифеста и отслужването на молебен се извършва във Велико Търново, в църквата “Свети 40 мъченици” – символичен акт на продължаване на славното Второ българско царство.
Сред гостите на тържеството бяха г-н Иван Китов – управляващ българската дипломатическа мисия в Полша, представители на посолството на Република България и на други чуждестранни мисии, акредитрани във Варшава.
DSC02846 — kopiaТрадиция е на всеки голям български празник БКИ-Варшава да събира своите приятели на значимо културно събитие. Националният празник 22 септември бе отбелязан с откриване на съвместна изложба на един от най-стойностните съвременни български художници – Милко Божков и на един от емблематичните творци в полската живопис – Станислав Бай. Свързват ги много житейски и творчески факти. И двамата са родени през 1953-та, завършват художествена академия през 1978-ма, съответно в София и Варшава. Експозицията “Божков и Бай – приятелство от 40 години”, съдържа общо 40 платна в любимите им жанрове – портрет и пейзаж. И при двамата портретите най-често са на близки хора, а пейзажите – от родните им места, където всеки от тях има своя река. За Милко Божков това са Стефан Стамболово и Ресен на река Росица, за Станислав Бай – Долхоброди на река Буг. Пейзажите на Милко Божков и Станислав Бай са и в много подобен стил – на границата между въображението и реалността. От портретите най-чести и правени с най-много любов и почит са образите на техните майки. Свързва ги и общо качество – да бъдат искрени и свободни в рисуването. Двамата творци с вълнение си припомниха началото на своето познанство, тръгнало от студентски пленери и поддържано с редки, но много сърдечни срещи през десетилетията оттогава.

Dodaj komentarz

Twój adres e-mail nie zostanie opublikowany. Wymagane pola są oznaczone *