„Тази изложба за мен е истинско предизвикателство” – призна Димо Колибаров по време на вернисажа на най-новия си цикъл графики „Дневниците на Константин“ на 4 ноември 2015 г. в галерията на БКИ-Варшава.
Българският художник е в Полша за пореден път (през 1993 г. получава почетен медал на Международно биенале на графиката в Лодз), но сега представи пред полската публика свои творби, натоварени с много лични преживявания – графики, посветени на десетгодишния му син. Димо Колибаров призна, че поводите за създаването на цикъла са няколко. През тази година се навършват 25 години от момента, в който той започва да се занимава с графика и за него това е един преломен момент – време за равносметка на личното и творческото. Димо Колибаров живее далеч от семейството си и от любимия си син и за това се чувства като кораб в открито море, чиято котва е останала на някое пристанище. Той е разбрал, че само думите, дори и такива важни признания като „обичам те“, често не са достатъчни, а чувствата към другия трябва да се покажат и докажат. Ето такова истинско свидетелство за любовта на бащата към сина, въпреки разстоянието, са „Дневниците на Константин”.
В своите творби художникът прави опит да погледне света с детските очи, за да открие, че действителността е като мечта – ефирна, приятелски настроена и интересна. Но изложбата не е предназначена за деца, а за тези, които някога са били деца, т. е. за нас, за възрастните. „За мен като автор би било успех, ако зрителят си зададе въпрос – какво ли му се е случило във времето, та се е отдалечил от този прекрасен свят, свят който независимо продължава да съществува през очите на децата!“
Текст: Памела Качмарек