ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА КНИГА „ЗАБРАВЕНИЯТ СЪЮЗНИК НА КАЙЗЕРОВА ГЕРМАНИЯ. БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА“

fot. autor2Като работех върху книгата мечтаех за това да я представя точно тук – призна по време на среща (9 декември т. г.) в Българския културен институт Дариуш Фашча. Известният полски историк и политолог е автор на историческата книга „Забравеният съюзник на Кайзерова Германия. Българската армия по време на Първата световна война“, която е и първият в полската историография опит за представяне на участието на българската армия по време на Световната война през XX в.
Дариуш Фашча е главен асистент във Факултета по политически науки в Академията „Александер Гейщор“ в Пултуск, но, както той сам отбеляза по време на презентацията, 30 години от живота си прекарва в униформа. Служил е в Ирак като офицер от запаса и именно там се сприятелява в войници от българската част. Бойната дружба, както и по-ранният му интерес към военната история на Полша и България през XIX и XX в., го вдъхновяват да напише книга, посветена на битките, които води българската армия в периода 1915-1918 г. Авторът черпи историческите факти преди всичко от български извори, но в библиографията на книгата му са отбелязани и многобройни полски, немски, английски и френски публикации. Издирването на историческата истина в западните исторически текстове се оказва нелека задача – призна изследвачът. Това бе отбелязано и от присъстващия в залата проф. д-р Адам Косески (ректор на Академията „Александер Гейщор“ в Пултуск), който в края на представянето на Дариуш Фашча обърна внимание на двузначността на заглавието. В него България е не само забравеният съюзник на Германия и Централните сили, но тя е забравена и от световната история.
Книгата на Дариуш Фашча следва строен хронологичен ред; първият раздел обхваща оформянето на българската армия в периода 1877-1915 г. В него се описва изключително сложната обществена и стопанска ситуация, която оказва сериозно влияние върху изхода на битките на балканския фронт. В понататъшните части, освен конкретните дати, имена и военна техника, авторът се старае да покаже, колко големи по това време са били надеждите на българите и оттук и положеното военно усилие. Включването на България през 1915 г. в Първата световна война е равносилно на борба за обединение, за връщане на земите, откъснати от нея вследствие на съревнованието между Великите сили. Почти всички, които са в състояние да носят оръжие се записват в армията (17% от българското население!) и отиват на фронта. От Централните сили до България достига най-лошото въоръжение – за войниците няма дори обувки. Освен това по-голямата част от тях са от селски произход, следователно започва да липсва селскостопанска работна ръка и това довежда до липса на зърно и храни.
Авторът подчерта, че България не е загубила във войната поради слаби или лошо подготвени войници, а поради погрешни политически решения.
След представянето на Дариуш Фашча думата взе проф. д-р Лех Ячиновски. Той поздрави автора и не укри възхищението си от високото качество на труда – от съдържанието, свързано с една позабравена проблематика, до трудните за транслитерация на латиница българки имена.
Дариуш Фашча бе поздравен и от проф. д-р Адам Косески, според когото трудът „Забравеният съюзник на Кайзерова Германия. Българската армия по време на Първата световна война“ трябва да стане хабилитационен.
На края на дискусията благодарност изказа директорът на БКИ-Варшава – Калина Станчева. По нейните думи е чест да бъдеш домакин на Дариуш Фашча – поляк, който изследва и предпазва от забвение историята на една чужда държава.
На срещата присъства и подполковник Красимир Стоянов – военен аташе на Република България в Полша.

Dodaj komentarz

Twój adres e-mail nie zostanie opublikowany. Wymagane pola są oznaczone *