21 януари 2016 (четвъртък), 18.00 ч.
БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ
бул. „Уяздовске“ 33/35, Варшава
ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТИХОСБИРКАТА НА СТАНИСЛАВ НИЧАЙ „ПЛАМЕННО БЕЗПОКОЙСТВО“ В ПРЕВОД НА
ЛЪЧЕЗАР СЕЛЯШКИ
Стихосбирката „Пламено безпокойство“ е наситена с философия и метафизика, но в никакъв случай не претендира за интелектуална елитарност. Това е емоционална поезия, позоваваща се на чувствителността, носеща белезите на най-чистата лирика.
Стефан Юрковски
Станислав НИЧАЙ е полски поет, есеист, автор на афоризми, издател, аниматор, занимаващ се с представяне на автори и литературно творчество.
След репатрирането от Източните предели на Полша (1945/46 г.) се установява в гр. Ополе, където завършва полска филология.
Дебютира като поет и литературен критик. Ръководил е дружество „Млади писатели”. През 1972 г. се премества да живее в гр. Келце. Става председател на Келцко-Радомския литературен клуб на учителите (1973-1996), а след това на Келцкия отдел на Съюза на полските писатели. От 1979 г. е главен редактор на списание „Швентокшиски тримесечник за литература”.
Издал е редица поетически книги, между които „Избрани стихотворения” (1994, отличена с наградата „Швентокшиска литературна премиера”), двуезичната (на полски и на чешки език) „Poezje”/ „Poezie” (гр. Опава, 1999), „Избрана поезия” (2008), „Да ускориш скоростта на Земята” (2009), „Свръхмярка” (2014), „Двубой със Съдбата” (2015). Издал е също така есеистичните книги: „Метафизика на творчеството” (2007 г., спечелила стипендия на Министерството на културата и националното наследство на Република Полша).
Творби на Станислав Ничай са преведени (освен публикацията на чешки език) на английски, белоруски, български и руски.
Лауреат е на редица награди, между които: Награда „Ярослав Ивашкевич” (2008), Награда „В. Хулевич” (2010), награда, присъдена от Министерството на културата и националното наследство на Република Полша (2013). Станислав Ничай е кавалер на ордена „Възраждане на Полша” (1998). Удостоен е и с медала „Глориа Артис” (2014)
Лъчезар СЕЛЯШКИ е поет, есеист, писател и преводач. Роден в с. Сатовча, Благоевградска област. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е като преподавател по български език и литература в СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Сатовча.
Автор е на повече от 20 книги, сред които „Самотни думи” (1991), „Знаци” (1998), „Петдесет стихотворения” (1999), „Мама” (2004), „Блестунки I”, „Сърцето на камъка” (2007), „Елегии за четири ръце” (2008), „Отломки от Вавилон” (2012), „Второ пришествие”, разкази, есета (2008), „В поетическия свят на Атанас Далчев” (2010) и др.
Досега в България са издадени повече от десет книги в негов превод от полски на български.
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България. Носител е на множество награди, сред които и престижният медал „Заслужил за полската култура“ (2014).