ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА „БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО“, ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА „ЦЪРКВАТА В САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ – КОРЕНИ И НАСЛЕДСТВО“

12 ноември (четвъртък), 17.00 ч.
БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ
бул. „Уяздовске“ 33/35, Варшава

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА „БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО“

НА ПРОФ. МИРОСЛАВ ЛЕШКА И

Д-Р КИРИЛ МАРИНОВ

Българският културен институт, проф. Мирослав Лешка и проф. Георги Минчев от Университета в Лодз ще представят книгата „Българското царство“.

Авторите, познавачи на българската и византийската история, представят сто години от историята на средновековното българско царство, или време, в което се осъществяват изключително драматични промени в сферата на държавното и църковно устройство, както и в областта на културата. Българската държава се превръща в християнско царство с огромно значение на Балканите и в периода на управление на цар Симеон I Велики (893–927) играе роля на конкурент на Византия.

Мирослав Й. Лешка е професор в Катедрата по история на Византия в Университета в гр. Лодз. Специалист е по проблематиката за властта във Византия и ролята на жените в константинополския императорски двор. Занимава се с историята на Константинопол и на България в периода VII-XI в. Написал е две обширни монографии по история на България.

Д-р Кирил Маринов е главен асистент в Катедрата по история на Византия в Университета в гр. Лодз. Специалист е по средновековна българска история, византийска военна история, геополитика и историческа география на Балканския полуостров през средновековието. Има една монография, посветена на средновековната българска история, както и множество научни публикации в Полша и чужбина.

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА „ЦЪРКВАТА В САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ – КОРЕНИ И НАСЛЕДСТВО“

Когато през пролетта на 870 г. отците на VIII Вселенски събор в Константинопол дават право на българите да имат своя архиепископия, те поставят основите на самостоятелната Българска църква. Тя е единствената призната за самостоятелна измежду църквите на новопокръстените през IX в. народи.
Българската архиепископия през XI–XIII в. е забележителен феномен на синкретизъм, обединяващ християнските традиции на Европейския югоизток в продуктивен културен модел, създал безценни богослужебни книги като Асеманиевото и Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Синайския псалтир и Синайския евхологий, Слепчанския и Охридския апостол, Енинския апостол, Орбелския триод и много други паметници на средновековната книжовност.
Изложбата е предоставена от Кирило-методиевския научен център при БАН.