На 12 ноември 2015 година, на академична вечер в галерията на БКИ-Варшава, полската публика и представители на българската общност бяха запознати с новоизлязлата книга „Българското царство 866-971“, отпечатана в престижното Полско научно издателство.
Научният труд е с трима автори – проф. Мирослав Й. Лешка, д-р Кирил Маринов и Ян Волски от Катедрата по история на Византия в Лодзкия университет. Научното изследване проследява сто години от историята на средновековната българска държава – време, в което се осъществяват изключително драматични промени в сферата на държавното и църковно устройство, както и разцвет в областта на културата. България се утвърждава като християнска държава с огромно значение на Балканите и в периода на управлението на цар Симеон I Велики (893–927) играе роля на конкурент на Византия.
Срещата бе модерирана от рецензента на книгата проф. Георги Минчев – ръководител на Катедрата по славянска филология в Лодзкия университет, изследовател на средновековната българска и славянска писменост, литература и култура. Проф. Минчев сподели, че представяното изследване по средновековна българска история е предшествано от редица монографии на проф. Мирослав Лешка, д-р Кирил Маринов и други медиевисти. В този смисъл то е продължение на традицията на проучването на средните векове от лодзката историческа и славистична школа.
В книгата не е подминат изключително важният въпрос за духовната култура и литературата на Първото българско царство. В тази част младият възпитаник на Катедрата по история на Византия в Лодзкия университет Ян М. Волски задълбочено описва постиженията на Преславската и Охридската книжовна школа, като се позовава на преки исторически извори и авторитетни български и полски изследователи.
В дискусията, последвала встъпителното слово на проф. Минчев, се включи и доц. Николай Кънев, заместник-декан на Историческия факултет при ВТУ. Той и други утвърдени учени от търновската историческа школа са били консултанти при създаването на книгата „Българското царство”. Д-р Кирил Маринов не скри, че изследването до голяма степен е плод на задълбочен и добронамерен научен спор, в който всеки от авторите, експертите и помощниците е имал право и възможност да защити своите тези. Всички те са намерили място на страниците на книгата.
„Българското царство“ е оригинален и значим труд по средновековна българска история. Той запълва значителна празнина по темата за Първото българско царство в полската историческа наука и представлява сериозен и абсолютно необходим извор на познание по средновековна история за полските изследователи, студенти по история, българска филология и славистика, както и за всички заинтересовани.
Съпътстващо събитие на академичната вечер бе откриването на изложбата „Църквата в Самуилова България – корени и наследство“. На БКИ – Варшава тя бе предоставена от Кирило-Методиевския научен център при БАН с личното съдействие на доц. Славия Бърлиева, а пояснителните текстове са преведени на полски език от Зофия Бжозовска от Катедрата по славянска филология в Лодзкия университет. Експозицията представя Българската архиепископия през XI–XIII в., която представлява забележителен феномен на синкретизъм, обединяващ християнските традиции на Европейския югоизток в продуктивен културен модел, създал безценни богослужебни книги.
Изложбата илюстрира един от основните изводи на новоиздадения научен труд, разискван при неговата презентация, а именно, че Средновековното българско царство достига до нивото на напълно изградена и пълноценно функционираща християнска държава и се превръща в образец на българската държавност.