ЕТНОДЖАЗ КОНЦЕРТ НА ГРУПАТА „ОРАТНИЦА“

В разгара на карнавала, на 28 януари 2016 година Българският културен институт организира за приятелите си звучна и шумна музикална и танцова вечер в етноджаз ритъмa на групата „Оратница“. Концертът е част от европейското зимно турне за формацията, което дава невероятна възможност за представяне на българската музика пред публика от няколко държави в Централна и Западна Европа. Представя се и най-новият албум на групата „Folktron”.
Вечерта започна с встъпителни думи на директора на БКИ – Калина Станчева, която представяйки на кратко традицията на карнавала, спомена, че българската етномузика чрез концерта на „Оратница“ се вписва в тази вековна етнотрадиция, и че самото име на групата е свързано с нея. В Полша, по традиция от 17 век, карнавалът започва обичайно от 6 януари, деня на Тримата крале и продължава до Сирни заговезни. През тази година – до 9 февруари. По-дълъг или по-кратък според традицията при различните християнски народи – карнавалът винаги завършва 7 седмици преди Великден. Карнавалните дни са време за забавления, пъстри веселия, танци, балове, почерпка. Веселията имат своите корени в античността – в римските вакханалии и гръцките дионисии. Но едва през християнското средновековие и ренесанса се е оформила карнавалната традиция на шумни народни веселия между нова година и великия пост. Навсякъде те са шумни, разточителни, многоцветни. Има и запазени местни обичаи – някъде разхождат сламена кукла, другаде – вързана мечка. Веселбите минават било с африкански или индиански танци, било със самба дел Рио или джаз, венециански маски, с мюзикъли, оперети, дворцови балове, маскарадни шествия, народни танци и песни. Именно в тази вековна традиция се вписва и българска етномузиката на етнофюжън формацията “Оратница”. С християнския празник Сирни заговезни е свързано името на групата – оратница, според етнографите това е стар обичай, изпълняван с огън всяка година 7 седмици преди Великден.
На концерта прозвучаха песни от различни региони в България – от Странджа, през Тракия до околностите на София, повечето от тях бяха от албума „Folktron”. Членовете на група „Оратница“ (Християн Георгиев – кавал, вокал; Георги-Хорхе Маринов – диджериду; Петър-Бъни Йорданов – кахон; Иван-Попа Господинов – вокал) обясниха пред публиката, че фолктрон е елементарна частица, подобна на електрона, и свързва всички хора по света чрез музиката и музикалните инструменти. Ето защо изпълненията на формацията са повлияни от българския фолклор и неравноделните тактове, от мотиви от музиката на аборигените, хип-хопа и дръм енд бейса. Въпреки това „Оратница“ остава вярна на мисията си, а тя е съхранение и разпространение на българския фолклор. За да предостави възможността на по-широк кръг от хора да се докоснат до красотата на българската народна музика, групата интерпретира народното творчество, вплитайки модерни елементи от съвременната музика, но запазва автентичното етнозвучене на песните, които представят същността и колорита на българския фолклор на родните сцени и на тези в чужбина.