На високосната дата 29 февруари 2016 година в галерията на Българския културен институт бе откриването на необикновената изложба живопис на Венцислав Пирянков. Четиридесетината платна живопис, нарисувани в ателието на Венци в стара къща в Познан, са наситени с южняшкия темперамент на художника, който всяка година се зарежда от слънцето на Тракийската низина. Именно там, в родното си село Старо Железаре, творецът осъществява проект, свързан със стрийт арта, проект, който променя живота на жителите на малкото населено място. Тази творческа акция е документирана в серия от снимки, които също могат да бъдат видени в галерията на института.
Живописта на Венци Пирянков е чувственa и дълбока, много лична и едновременно с това универсална визия за света. Това се отразява в представените от автора произведения, които, както самият той споделя „са родени с емоция, наслада, но и с инстинкт към равновесие“. Смята, че истината се крие в равновесието, което се дефинира като смесица от лудост и организация.
В България, на село в дядовата къща, Венци Пирянков, съпругата му Катажина и десетина от най-добрите им ученички от Полша организират Първия фестивал на уличното изкуство в Старо Железаре. Водещата идея на артистичното събитие се съдържа в надслова „Село на личности“. По време на инициативата през юли 2015 година белите селски зидове са изрисувани с повече от 40 графита. Герои в сюжетите им са жителите на селото. Те са в компанията на известни личности, най-вече политици. На църквата се виждат портретите на Фидел Кастро и Индира Ганди, които действително са посетили селото през седемдесетте години на миналия век. Освен тях баба Събка е с Ангела Меркел, местният циганин Иван говори с Барак Обама, а баба Велика е с кралица Елизабет.
Преди години Старо Железаре е познато като образцово село, което в последствие позамира, но днес, благодарение на дуото Пирянкови отново се възражда за живот. В селото край Пловдив сега пристигат журналисти от цял свят (за „Селото с личности“ са писали много издания, дори от САЩ и Япония), за да открият нарисуваните жители и да разберат житейските им истории.
Текст: Памела Качмарек