„ИЗБРАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ“ НА РОДОПСКИ УЧИТЕЛ ИМАХА ПРЕМИЕРА ВЪВ ВАРШАВА

DSC04048 — kopia„Това, което Лъчезар Селяшки  като преводач прави за полската литература е геройство – не по-малко от красотата на поетичното му слово“. Такава рецензия прозвуча на творческа  вечер в БКИ, по повод полското издание на “Избрани стихотворения“ на  поета, есеиста и преводача  Лъчезар Селяшки.

Събитието бе продължение на литературна вечер през януари, с  представяне на  двуезичната стихосбирка „Пламенно безпокойство“ на известния полски поет Станислав Ничай в превод на Лъчезар Селяшки. Сътрудничеството между двамата творци направи възможно  издаването и промоцията на „Избрани стихотворения“ – новата книга на Селяшки излиза  с подкрепата на  Станислав Ничай.

„Избрани стихотворения“ е 20-та книга на Лъчезар Селяшки, излиза на  полски език в превод на Вера Деянова и Тереса Мошчинска-Лазарова. Тя съдържа нови и писани преди години стихове, които самият автор оценява като най-важните  в неговото творчество. В рими е запазена история с  незрящо момче, чийто свидетел е бил поетът. На плажа дочул разговор между майка и незрящия й син, който с детска наивност попитал „има ли очи морето“. Този епизод  разтърсва твореца и както той сподели на срещата, за него това е бил моментът  на раждане на истинска, чиста поезия, за истинските неща от живота.

Д-р Камелия Минчева – изкуствовед и преводач, в емоционалната си рецензия каза: “Любовта на поета към Полша е толкова голяма, че пред неговия дом в планинското село Сатовча се веят две знамена –  българско и полско. Като учител в родопски села, заселени преди всичко от българи, изповядващи исляма, в продължение на десетилетия той си поставял трудната задача да събуди интерес към полския език и култура. И очевидно успявал – благодарение на усилията му, две негови възпитанички сега следват полонистика”.

Лъчезар Селяшки е превел на български език книги на 15 полски автори, за което е удостоен с ордена „Заслужил за полската култура” (2014 г.).

На творческата вечер прозвучаха стихове на Лъчезар Селяшки, рецитирани от Гражина Ковалска и Лидия Левандовска-Наяр, а музикалният съпровод бе на пианиста Александър Жуковски.

Dodaj komentarz

Twój adres e-mail nie zostanie opublikowany. Wymagane pola są oznaczone *