Денят на българските будители (1 ноември) е посветен на просветителите, писателите, духовниците, учените и на всички тези, които имат принос за утвърждаването на националното съзнание, християнските ценности и българската държавност. По повод на празника на 27 октомври в Българския културен институт бе открита изложба със заглавие „Мила Родино“, представяща живота и делото на един от най-важните народни будители – Цветан Радославов – автор на националния химн. Специален гост на събитието беше директорът на Научния архив на БАН д-р Валери Кацунов. Присъстваха директорът на Архива на ПАН д-р Хана Крайевска и посланикът на Република България Емил Ялнъзов, както и много полски приятели и представители на българската общност във Варшава.
Директорът на Българския културен институт отбеляза, че будителите на българския народ не са само възрожденците, но и обществениците, учените, духовниците и хората на перото, живели в края на XIX и началото на XX век. Един от тях е именно Цветан Радославов, авторът на песента „Горда Стара планина“. Калина Станчева благодари на Научния архив на БАН, Историческия музей, Художествената галерия „Н. Павлович“ и СОУ „Цветан Радославов“ от град Свищов, подготвили експозицията.
За създателя на българския химн говори д-р Кацунов. Цветан Радославов е един от плодотворните и достойни градители на следосвобожденска България. Роден през 1863 година в град Свищов, той е наследник на видните възрожденски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови. Той завършва класическа гимназия във Виена, а по-късно следва в Прага и Лайпциг. Интересите му са насочени към изучаването на история, славистика и философия. През 1898 г., след защита на дисертацията му, ръководена от известния преподавател и философ проф. В. Вунд, той получава научната степен „Доктор по философия и Магистър на изящните изкуства”. След завръщането си Радославов се насочва към преподавателската професия. За него да бъде учител се оказва дар и призвание. Цветан Радославов завещава на Отечеството си песента ,,Горда Стара планина”, станала основа на съвременния български химн ,,Мила Родино”. Създадена спонтанно в студентските му години, когато той е далеч от родината си, песента заема трайно място в сърцата на хората. Представяната експозиция е извън рамките на строгия биографичен разказ за Радославов. Тя показва една значително по-обстойна картина на толкова важните за българите времена – Възраждането и периода на изграждането на младата българска държава.
Втората част на тържеството бе концерт на деветнадесетгодишната студентка от Нов български университет Мария-Десислава Стойчева. Тя е ученик на световноизвестния пианист и педагог Людмил Ангелов. По традиция най-добре представилия се по време на работата на майсторския му клас има възможност да свири в Българския културен институт. В програмата на концерта прозвучаха творби на български и славянски композитори, между които Шопен и Владигеров. Публиката възнагради с аплодисменти талантливата млада пианистка.