На 17 ноември 2021 година Българският културен институт отбеляза с международна конференция 60-та годишнина на българо-полските археологически изследвания на терена на Нове – военен лагер и раннохристиянско средище /1-7 в.н.е./ в някогашната римска провинция Мизия, на 4 км. източно от днешния град Свищов, на брега на Дунав.
Участниците в конференцията – представители на НАИМ при Българската академия на науките, Варшавския университет, Университета “Адам Мицкевич” в Познан и на варшавската Академия за изящни изкуства, бяха приветствани от посланика на България в Полша, Н.Пр. Маргарита Ганева. В поздравително писмо до инициаторите – Българското посолство и БКИ, проректорът на Познанския университет Рафал Витковски определи научната конференция като полезна равносметка на натрупания опит и принос на няколко поколения археолози, историци, изкуствоведи, посветили своята енергия за проучването на забележителния античен обект NOVAE. Последва официално откриване на пленерна изложба пред сградата на българското посолство, проследяваща историята на 60-те години археологически проучвания в Нове. Директорът на БКИ Калина Станчева изказа благодарност към учените от двата полски университета за предоставените научни архиви, които направиха възможна ретроспективната документална експозиция.
“60 години минаха като един ден” – в така озаглавения доклад на проф. д-р Пьотр Дичек от Варшавския университет бяха проследени главните моменти в дейността на българо-полската археологическа експедиция, от септември 1960 г. до днес. Д-р Анджей Б. Бернацки и д-р Елена Кленина от Университета “Адам Мицкевич” представиха своя сборник от студии и илюстративен материал “Нове – границата на Римската империя”. Докато доайените на експедицията акцентираха върху хронологията на проучвателните дейности, представителите на по-младите поколения изследвачи – д-р Мартин Лемке, д-р Кшищоф Нарлох, Марек Несобски представиха главните находки от последните археологически сезони. В презентацията си д-р Стоян Михайлов от Великотърновския филиал на НАИМ при БАН изведе аспекти на нумизматичните изследвания. Пьотр Замбжицки от Академията за изящни изкуства във Варшава постави акцент върху консервацията и диагностиката на материалите, прилагани в Нове, като елемент от опазването на световното културно наследство.
Всички участници отбелязаха като особено ценен резултат от 60-годишната история на проучванията пълната приемственост между няколко поколения археолози, благодарение на което в научните среди NOVAE е признат за най-добре и най-комплексно разкрит и изследван римски обект по цялото долно течение на река Дунав.
Изнесените доклади и реферати предизвикаха оживена дискусия между учените археолози и консерватори.