ПЕТ ОТЛИЧИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ЗА ПОЛСКИЯ ПРИНОС В ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АНТИЧНИЯ НОВЕ

На 24 май във Варшава бяха връчени традиционните отличия на Министерството на културата на Република България. С почетни грамоти и най-престижния медал – „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики за заслуги в разпространяването на българската култура и наука в Полша, в качеството си на институции бяха отличени Варшавският университет и Университетът „Адам Мицкевич“ в Познан. За лични заслуги с почетни грамоти бяха удостоени видни полски археолози от двата университета: доц. Анджей Бернацки, проф. Тадеуш Сарновски и проф. Пьотр Дичек. Връчването на отличията бе увенчано с концерт славянски фолклор и класика в изпълнение на двама виртуозни акордеонисти – Петър Ралчев и проф. Клаудиуш Баран, които само ден след като се запознаха, направиха феноменален дует.

DSC04380

В словото си на церемонията посланикът на Република България Емил Ялнъзов припомни, че 24 май е един от най-старите български държавни празници. Това е денят в който се честват Светите братя Кирил и Методий, чиято мисионерска дейност от края на  IX век не само разпространява новата славянска книжнина и подпомага развитието на културата, но и затвърждава чувството за единство между европейските народи. Благодарение на присъствието на посланиците на Молдова, Украйна, Швейцария, Унгария и на ръководители на полски културни институции това единство се почувства и на самото тържество.

Посланикът на Република България и директорът на БКИ – Калина Станчева връчиха почетните грамоти и медали на заслужилите за разпространяването на познание за историческото наследство, което са оставили по българските земи големите антични цивилизации.

С почетна грамота и най-високото отличие „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики бяха удостоени Варшавският университет, представян от ректора проф. Марчин Палис и  Университетът „Адам Мицкевич“ в Познан, представян от декана на Историческия факултет проф. Кажимеж Илски. Наградите се признават за активно участие на изследователски екипи от тези университети в най-дългата археологическа експедиция, изследваща от 55 години античната епоха в България. В древния град Нове край Свищов археологическите разкопки започват през 1960 година и в самото им начало те се провеждат от изследователи от Варшавския университет и БАН. Учени от Познанския университет се присъединяват през 1970 година. От този момент в Нове работят три поколения археолози. До днес изследователските екипи продължават сътрудничеството по различни проекти. По един от тях „Нове – сърцето на легиона“ е направена визуализация на античния град и той е отворен за любителите на културния туризъм.

Почетна грамота на Министерството на културата за четирийсет и пет годишно участие в общата археологическа експедиция Нове бе връчена на доц. Анджей Б. Бернацки – историк, археолог. Работи в Института по история на Университет „Адам Мицкевич“ в Познан. Занимава се с антична археология, архитектура и урбанистика. Посветил е професионалния си живот на Нове. Работи на този археологически обект от 1969 г. От 1990 е ръководител на международната интердисциплинарна археологическа експедиция „Нове“ на Университета „Адам Мицкевич“ в Познан.

С почетна грамота беше удостоен и Тадеуш Сарновски. Той е полски историк и археолог, през 1988 година получава званието професор с монографията Римската войска в Долна Мизия и по северното крайбрежие на Черно Море, която до голяма степен е посветена на Нове. Дългогодишен ръководител на Катедрата по археология на римските провинции при Института по археология на Варшавския университет. Един от ръководителите (от 1995 г.) на археологическата експедиция на Варшавския университет, която и до днес провежда изследователски дейности в България съвместно с БАН.

Почетна грамота беше присъдена и на Пьотр Дичек – професор от Варшавския университет. Работи в Института по археология. От 1993 г. е ръководител на Катедрата по материална култура на античния свят в същия институт, ръководи и Центъра за изследвания на античния период на Югоизточна Европа – единицата, която изследва Нове. Работи на археологическия обект Нове от началото на седемдесетте години на XX в.

Тържеството завърши с общ българо-полски концерт на Петър Ралчев и проф. Клаудиуш Баран. Българският музикант – виртуоз  е известен със собствен стил на акордеон, който ос­тавя ярък отпечатък върху стила на всички оркестри, с които е свирил. В него са изкристализирали модерните тен­денции на българската народна музика, без да се изпада в противо­речие с фолклорните традиции.  Полският изпълнител е един от най-изразителните съвременни баянисти и ректор на Музикалния университет „Фредерик Шопен“. Само след ден репетиции творците създадоха дует, в който съчетаха фолклора с класиката и очароваха гостите в Държавния Етнографски музей.

Dodaj komentarz

Twój adres e-mail nie zostanie opublikowany. Wymagane pola są oznaczone *